Историята на древното бойно изкуство Винг Чун

Случвало ли ви се е да се наслаждавате на някой нов екшън филм, в който главното или единствено оръжие на актьорите е бойното изкуство? Да гледате и тайно да си мечтаете да сте на мястото на героя – да се защитавате умело от ударите на противника или пък да нанасяте смъртоносен удар само с няколко, на пръв поглед, безобидни, движения? Е, независимо дали отговаряте на горепосоченото описание или просто сте любопитен да научите малко повече за едно не дотолкова известно източно бойно изкуство, ви уверяваме, че следната статия ще събуди интереса ви.

Стефан Кунев е роден през 1970 година в София. В юношеска възраст тренира водна топка, но поради травма прекратява спортната си дейност. Непосредствено след това, се запознава с източните бойни изкуства, благодарение на двама преподаватели в неговото училище. Така се ражда неговата страст към Винг Чун. Предлагаме ви да се запознаете с увлекателната история на бойното изкуство, която Стефан сподели с нас.

Историята на Винг Чун Кунг Фу не се различава много от тази, на което и да е друго бойно изкуство. Тя преплита митове и легенди, тайнственост, мистика, реални хора и най-накрая се развива от архаично изкуство към по-съвременен и реалистичен метод за самоусъвършенстване на тялото и духа.

Все пак, Винг Чун Кунг Фу се предполага, че се е зародило през средата на 17 век, когато манастирът Шаолин бива опожарен от манджурските войски. Малцина майстори на бойните изкуства оцеляват и между тях е монахинята Нг Муй. Тя се отправя към Южен Китай, където смята да се установи в някой от манастирите на планината Ъ Мей. Когато пристига се запознава с едно момиче – Им Винг Чун (на нея е кръстен и стилът). Девойката е тормозена от местен разбойник и Нг Муй решила да научи Им Винг Чун на своето бойно изкуство, за да ѝ помогне. След време се стигнало до двубой между девойката и разбойника. Легендата разказва, че Им Винг Чун победила с лекота, и проблемите ѝ с тормозещия приключили.

След време, момичето се оженило и предало своите бойни умения на съпруга си, който в нейна чест нарекъл бойното изкуство Винг Чун. От там насетне стилът се предавал в семейството. Това е митологичната част от историята, защото за споменатите до тук лица няма исторически запазени данни.

Първи исторически майстор на Винг Чун е И йе Тай, живял в началото на 18 век. Следващия майстор е Вон Ва Бо, който пък предал системата на Люн Джан – лекар от Фатшан. Това е майсторът, който прославил системата в цял Китай. Негов наследник бил Чан ва Шун, който през целия си живот имал едва 13 ученика, последният, от които е Ип Ман.

Грандмайстор Ип Ман 1952 г.

Ип Ман започнал своето обучение в най-ранна възраст (около 12-13 годишен), но за съжаление, след три години, неговият учител починал и с неговото обучение се заели по-старите ученици. Когато Ип Ман навършил 18 години, заминал за Хонг Конг, където учил 4 години в колеж. През този период се срещнал с един от синовете на Люн Джан – Люн Бик. Под негово ръководство успял да усъвършенства своите умения във Винг Чун. При завръщането си във Фатшан, Ип Ман победил лесно старите си съученици. Това довело до срив в отношенията им и Ип Ман се оттеглил от школата. През следващите 26 години работил като полицейски инспектор във Фатшан, но при окупацията от Япония, отказал да служи на марионетното правителство и това го довело до пълна нищета. За да се прехранва, приел две-три деца на свои близки приятели, които започнал да обучава във Винг Чун.

Ип Ман започнал своето обучение в най-ранна възраст (около 12-13 годишен), но за съжаление, след три години, неговият учител починал и с неговото обучение се заели по-старите ученици. Когато Ип Ман навършил 18 години, заминал за Хонг Конг, където учил 4 години в колеж. През този период се срещнал с един от синовете на Люн Джан – Люн Бик. Под негово ръководство успял да усъвършенства своите умения във Винг Чун. При завръщането си във Фатшан, Ип Ман победил лесно старите си съученици. Това довело до срив в отношенията им и Ип Ман се оттеглил от школата. През следващите 26 години работил като полицейски инспектор във Фатшан, но при окупацията от Япония, отказал да служи на марионетното правителство и това го довело до пълна нищета. За да се прехранва, приел две-три деца на свои близки приятели, които започнал да обучава във Винг Чун.

Грандмайстор Вонг Шун Люн 1983 г.

През 1949 година Ип Ман емигрира в Хонг Конг и отваря първата си официална школа по Винг Чун, която е под опеката на синдиката на ресторантьорските работници. През 1955 година при Ип Ман започва да се обучава Вонг Шун Люн ( по прякор – Кралят, говорещ с ръцете си), а три години по-късно в школата идва и най-известният ученик на Ип Ман – Лий Сяо Лун (Брус Лий).

След по малко от година Брус Лий е принуден да напусне школата и до заминаването си за САЩ за около две години се обучава при Вонг Шун Люн.

След пристигането си в щатите Брус Лий бързо изгрява на небосклона на бойните изкуства. Той просто няма равен на себе си. След една демонстрация в Лонг Бийч през 1964 година, името му става толкова известно, че пътят към киното, славата и парите е открит. Въпреки всичко казано по-горе, Брус Лий осъзнава, че уменията му във Винг Чун не са на ниво, което го кара да търси своето усъвършенстване във всички посоки. Започва да се занимава с Ескрима, западен бокс, фехтовка и постепенно натрупвайки умения, решава да създаде свой собствен стил – Джит Кун До. Основата на новия стил е Винг Чун, примесен с различни прийоми от наученото в другите бойни изкуства. Историята на Брус Лий е известна – успех в телевизионни сериали, роли в киното, преждевременна кончина – едва 33 годишен. 

Брус Лий и Вонг Шун Люн 1956 г.

Но, да се върнем на Винг Чун.

Благодарение на Ип Ман, който за целия си период като учител в Хонг Конг успява да обучи повече от 1000 ученици, Винг Чун заема солидни позиции в света на бойните изкуства в Хонг Конг. След неговото оттегляне, Винг Чун се преподава от много негови ученици, но най-изявените са Леун Шеунг, Тсуй Шун Тин, Лок Ю, Вонг Шун Люн и Мо Ят. Всеки един от тях допринася много за развитието и популяризирането на Винг Чун, но безспорно най- яркото име сред тях е Вонг Шун Люн.В

В средата на 60-те години на миналия век, Вонг Шун Люн еднолично извежда Винг Чун от никому неизвестен стил на Кунг Фу до най-опасният (поне що се касае до Хонг Конг). В рамките само на около година, той участва в повече от 60 боеве без правила (на китайски Беймо), като побеждава във всичките. Много от боевете са организирани от един австралийски журналист, който пише за бойните изкуства. Така, Винг Чун започва да се появява на страниците на различни списания по света и това води до неговото разпространение по целия свят.

Тренировка с Мук Ян Джонг( дървен манекен) 2018 г.

Що се касае до различията, Винг Чун е един икономичен като движения стил. Характеризира се с къси движения, стабилна позиция, ниски ритници, едновременна атака и защита, едновременни атаки на няколко нива. Липсват характерните за северните стилове скокове и акробатични елементи. Стилът се учи сравнително лесно, защото за разлика от повечето бойни изкуства, не се изисква наличието на физически качества. Структуриран е в три комплекса (на китайски Тао), докато в други стилове стигат до няколко десетки. Освен тези комплекси има един тренировъчен уред (дървена кукла) и две Тао с оръжия (в класическите китайски бойни изкуства са минимум 18 и стигат до 108). Стилът оперира с минимален брой технически похвата (под 10). Има дори стилове, които твърдят, че техния технически Арсенал наброява повече от 60 хиляди движения. Ако си направим сметката, излиза, че в рамките на една година, всеки, който се занимава с Винг Чун ще усвои техническия арсенал. В примерите по-горе става очевидно, защо за усвояването на който и да е стил на Кунг Фу или друго бойно изкуство се изискват десетки години.

Друга отличителна черта е, че бойните изкуства като цяло изхождат от идеята за противопоставянето на една техника спрямо друга. Този начин на мислене е довел до измислянето на все повече и повече техники (а за усвояването им е нужно време). Подходът на Винг Чун е различен. Вместо да обогатява техническия арсенал на трениращия, той го свежда до минимум, като вместо да се уповава на техника, развива сетивата, наблягайки най-вече на осезанието (сензитивността).

За да можем да осъществим тази идея нашата стратегия се определя от три прости принципа: посрещни атаката, последвай отстъпващия, ако нищо не ти пречи –атакувай.

За да можем да осъществим успешна защита или атака с минималният технически арсенал, липсата на каквато и да е физическа подготовка, използвайки само три принципа на стратегия, Винг Чун използва един метод, който се нарича Чи Сао (Чи на китайски е енергия, а Сао означава ръка). Именно чрез този метод се учим да усещаме силата и натиска на нашият опонент, да реагираме с най-късото движение, да управляваме двете си ръце независимо една от друга, като в същото време те трябва да действат в синхрон (т.е. ако едната ни защитава, другата да нанася удар)

Джулай морнинг тренировка в 5.00 ч. във водите на Черно море 2018 г.

Не забравяйте, че можете да прочетете и цялото интервю със Стефан Кунев, Световният златен медалист по Винг Чун. Първа и втора част са достъпни в Блога на IBA.