WEBSITE DESIGN BY DIGIBEES STUDIO

През известно време търсех да пробвам някакво ново вино (то не че тук няма за няколко живота вино да пробваш), ама исках нещо пò така… Изобщо не знам какво означава “пò така”, но тръгнах към магазина с тази мисъл. Някъде сред рафтовете видях етикет с рисунка на червена рокля и така попаднах на виното “Ma petite robe rouge” ("Моята малка червена рокля"), няма шега. Миг не се замислих, купих виното, което освен със страхотно име, бе с прекрасен вкус, плътен, леко плодов, леещ се топло по небцето! Отгоре на всичко - производителката се оказа жена! По това време вече подбирах истории от живота на личности от Лоара за книгата ми “Une Vallée, Mille Regards”. Виното и книгата бяха причина веднага да се свържа с дамата. Клотилд ме покани на при нея край малкото градче Panzoult, на около 50 км от Тур, където открих, че Madame Clothilde Pain е потомствен страстен и вдъхновен винар.

За първи път опитала вино на 5 годинки, тайно от техните, директно от една канелка на бъчва за дегустации. Учила 4 години търговия и паралелно специализирала винопроизводство и винотърговия, без да спира да работи с родителите си. Днес, освен, че разработва наследствения бранд, тя е създала своя марка - “Clo”. Причината? За да може да изрази женската чувствителност в производството на вино. Говореше ми омайно за това, че лозята им са край водите на живописната Лоара и тя си представя как жени с красиви, развети от вятъра рокли, се разхождат край реката, времето е слънчево, полъхът подрънква леко обиците и развява шалчетата им, жените сядат край реката сред зеленина и цветя, жадни са, отпиват хубаво вино… Жените, които декларират себе си с откровение и чувственост. Кло сподели, че именно от такива картини черпи имената, които дава на своите вина. И така във времето се родили “Ma petite robe rouge” (“Моята малка червена рокля”), “Ma petite robe rose” ("Моята малка розова рокля" - име, разбира се, за вино розе), “Prends-moi” ("Вземи ме" или "Грабни ме"), “Déclaration” (макар, че в превод е “изявление", “декларация", мисля, че в случая смисълът е “Клетва”), “Sans dessus, Sans dessous” (израз, който означава “Бъркотия”, а в буквален превод - "нито горе, нито долу”), "Secrets d’Alcôve" ("Тайните на нишата" - но този превод е буквален, не намерих точен еквивалент на български; Alcôve е дълбока ниша в стената, където се поставя мебел, най-често - легло. Думата се използва и за обозначаване на място за любовни срещи…).

Ето така открих чудесните вина на Кло с техните елегантни етикети, на които има само името на виното, за да можеш да развихриш въобръжението си. Кло се превърна в едно от моите най-вълнуващи запознанства - слабичка млада жена с огън в очите, която прави със страст своето вино край Лоара. Накрая ви оставям една нейна мисъл: "Виното за мен е история, емоция. Щом отворя бутилка, бързам да разбера какво ще ми каже. Трябва сама себе си да спирам, иначе всеки ден бих отваряла много бутилки - не за да ги изпия всичките, а защото бързам да разбера какво ще ми разкажат - те винаги носят пъстри идеи, различни разкази, съкровени мисли. Все едно, когато отиваш да се срещнеш с някой, когото не си виждал от известно време - бързаш да го видиш, за да разбереш какво ще ти каже, да научиш новите неща, какво се е променило, какви са мечтите му…”

Фото кредит: Личен архив, Pierre Chagnaud

Статии в тази категория