Където изкуството е емоция и вълнение, не просто декорация
Автор: Анета Недялкова

Християнски храм с олтар. Термични одеала – от онези, които се използват за бежанци, жертви на атентати, премръзнали алпинисти, все хора в криза. Одеалата са платна с над 10 000 нарисувани фигурки, текстове от Библията, стихове от европейски поети. Отнякъде се чуват гласове на политици. Осветлението е приглушено. Посетителят влиза с фенерче в този храм и пътят му към катарзиса започва…
„Като в тъмно огледало“ се нарича инсталацията, която Тео Ушев представи в Софийската градска художествена галерия (СГХГ) след шест месечна подготовка.
Всеки, влязъл в храма на художника, намира и вижда тази част от изложбата, която душата му търси. Няма подредени картини, внушението може да е различно за различния посетител.

„Инсталацията е моята рефлексия на това, което се случва в нашия живот. От всичките скандали около нас, не можем да видим цялата картина. Толкова сме погълнати от негативното, от ежедневното кълване на едни и същи проблеми, че не знаем как да се измъкнем и това е един от смислите на тази инсталация“, обяснява авторът. Какво ни липсва, за да имаме вяра? Как се справяме с фалша и лицемерието? Кога реалността се обърна с хастара навън и виртуалното стана по-реално? Такива въпроси си задава художникът в търсене на истината.
Теодор Ушев е графичен дизайнер, плакатист и аниматор, който живее в Канада. Последните му анимационни творби – късометражните филми „Тауър Бауър“ по музика на Георгий Свиридов, детският „Царица“ и „Човекът, който чакаше“ по текст на Кафка, печелят множество награди по света. През 2013 г. филмът Gloria Victoria е обявен за най-добър анимационен филм на годината в анкета с участието на 15 водещи критици и фестивални директори, а през 2014 г. е номиниран за анимационните награди на Холивуд Annie Awards. Същата година Канадският филмов институт издава книга, посветена на творчеството на Ушев. През 2017 г. „Сляпата Вайша“ на Тео Ушев е номиниран за „Оскар“ за късометражен анимационен филм. Филмът не печели, но същата година художникът е поканен да бъде в журито за най-добър чуждоезичен филм. През юни 2018 г. филмът получи наградата на Френската академия за филмово изкуство „Сезар“. Създадена по подобие на американските „Оскари“, “Сезар” всяка година отличава най-доброто от европейското кино и култура.

Изложбата на Ушев в СГХГ е специално направена за България в началото на 2018 г. Тя ще бъде показана и в Квебек, Канада догодина, а през 2020-а ще отиде в Анeси, Франция. Но инсталацията вече ще е различна. Динамиката й зависи много от мястото и публиката. Всеки носи своя храм и своето спасение в себе си.
В този си вид изложбата просъществува само три седмици. При следващите изложения концепцията ще се запази, но историята ще е друга. Защото изкуството, твърди Ушев, е емоция, вълнение, а не декорация. Пример – в последния модул от инсталацията, наречен „Изповедалнята“, зрителят влиза с каска, която му позволява да постави себе си в центъра на миксирана реалност. Посетителят може да потъне, да изплува или да се разходи в тази капсула, но никога не може да излезе. Пречи му бариера от бодлива тел. Тя е обаче не от метал, а от хора. Миксираната реалност на Ушев се състои от различни нива, които никога не се смесват. Това е символ на трите Българии, които съществуват едновременно и паралелно. „Едната България са мислещите хора – те искат да вървят напред и гледат в бъдещето. Втората България са ретроградните хора, които нито искат тази държава да се промени, нито искат да става по-лошо. И трета, в която хората са индиферентни към останалите две и мислят, затваряйки се в своя собствен пашкул на еснафско ежедневие, че от тях нищо не зависи“, обяснява идеята си художникът.
Ушев смята самият себе си за индивидуалист и казва, че би живял по-лесно, ако умееше да работи в колектив. Работи с българи, но и винаги търси съмишленици, а не хора от определена националност, раса или религия.
Макар изложбата да изглежда тягостна за някои, авторът не смята, че общото внушение е песимистично. „Чрез такива акции можем да променим съзнанието на хората и те да започнат да действат. Защото всичко зависи от нас. Единственото лошо нещо са хората, които не вярват, не действат, не се опитват да променят“, твърди художникът. Той е убеден, че емпатията ще ни спаси от ретроградния изолационизъм, ще върне вдъхновението, а с него – и вярата.

Може би тогава Тео Ушев ще посегне на неприкосновената засега банкова сметка, в която символично пази сума, достатъчна за един самолетен билет до България.