WEBSITE DESIGN BY DIGIBEES STUDIO

Kато дългогодишен дипломат и съпруга на японец Юлияна живее на различни места по света - Германия, Англия, Русия, Китай, Индия. По време на голямото земетресение през 2011 г., когато посолството ни в Токио остава без консул поради спешната му евакуацаия, Юлияна отваря вратите на дома си, приютявайки наши сънародници и денонощно работи вече на нов мандат като консул. След изтичане на мандата й, тя остава в Токио със своя съпруг Такаши. През пролетта на 2017 г., издава първата си книга „Моши, Моши, Япония“, постигнала изключителен читателски интерес в България.

Япония звучи като страна от приказките. Как бихте я описала?

Цветове на ефимерно разцъфналата вишна, изумруденият цвят на японския мача чай и червеният диск на изгряващото слънце зад хоризонта в ранните утрини, когато рибарските лодки потеглят навътре в морето – това са трите ми най-силни впечатления от тази страна, която за мен е неповторима със своята красота.

Наскоро издадохте книга за Япония с прекрасни разкази, които наистина ни отвеждат в приказен свят. Има ли общи черти между Япония и България?

Да, след „Моши моши, Япония”, която е вече 8 месеца в книжарниците, подготвям и втора книга. България и Япония имат нещо много, много общо – българите традиционно изпитват топли чувства и симпатия към Япония. Японците също ни харесват – не съм чула досега някой да не проявява интерес към красивата българска роза, към вкусното наше кисело мляко, да не са се възхищавали от красивите багри на пъстроцветните български носии и бели ризи с уникалните шевици. При това, те наистина го мислят и споделят искрено, че ние сме изключително красив народ и всеки един от нас е с огромни, вълшебни очи, от които струи интелект и мъдрост.

Всяка култура има свои особености – какво задължително трябва да знае един българин, който идва с бизнес интереси в Япония?

Много важна е предварителната подготовка за срещите, отличното представяне на проект или фирма. Без каквито и да било „на момента” импровизации. Важна е също точността. Това, което отличава японските бизнесмени в срещите им с бизнесмени и партньори от България или други страни е една много важна думичка: „изакая”. Това е типичното старинно японско ресторантче с ниските дървени масички – домакините винаги канят на такова място. Така се слага начало на първите контакти и опознаване, не чрез кореспонденция и бумащина. Японците държат да чуят кой или какъв е техният партньор, какви са вкусовете му, семейната среда, бих казала - това е една вечер в неделови разговори и споделяне на впечатления и истории в човешки план.

Къде в Япония можем да срещнем българи?

Българите в най-голямата си част тук са преподаватели, изследователи, служители в банки, в корпорации, компютърни специалисти. Имаме музикантка в симфоничен оркестър, служители във фирми за внос на вина и артикули от розово масло и вода и пр.

Вие сте една от най-търсените българки в Япония – изморява ли Ви това да помагате безрезервно и с огромна енергия? Кое Ви мотивира?

Разказвайки на мои сънародници, или когато сме на чаша чай, на вечеря, в изложбени зали, когато представям японските ми приятелки и приятели, виждам, че се получава такава спонтанност в отношенията, че нерядко българите, които са били тук, „доразвиват” нататък в кореспонденции или повторни гостувания тези уж-случайни-срещи. Как да не се радвам!

Доброто трябва да работи, а не само да съзерцава.

Културният живот в Япония е много интересен - кои български творци представят свои творби и как са приети в Япония?

Гастролите на нашата опера, концертите на „Софийски солисти”, на виртуозния изпълнител на кавал Теодосий Спасов, на Валя Балканска, Детския радиохор, ежегодните прояви на Веско Ешкенази, Васко Василев, изложбите на Кристо, гостуванията на Георги Чапкънов и Зиятин Нуриев, изпълненията на „Мистерията на българските гласове”, на Александър Райчев младши, на ансамбъл „Пирин” и „Филип Кутев”, на „Славей” и Надка Караджова, на представянето на изложбата „Богатствата на тракийските владетели” и пр. и пр., са вярната посока за развитие на българо-японските отношения в годините.

За какво мечтаете в свободното си време?

Искам да споделям със света и най-вече с моите сънародници истината и любовта в сърцето ми. За да настройваме умовете си в съгласие за неща “по-горни”, независимо от разстоянията.

Прочетете още