Ароматът на рози в централен Лондон

Български рози се появявиха на Златния площад на Сохо.
Автор: Бойко Боев

Като пристигнете на Пикадили Съркъс, вие сте в сърцето на Уест Енд. Ще ви направи впечатление движението от хора, коли и светлини. За лондончани е нормално тук случайно да срещнат познати. Застанете с лице срещу голямата аптека Boots. Улицата вляво се казва Sherwood, подобно на гората, в която е живял Робин Худ. Тръгнете по тази улица.Отдясно ще видите Piccadilly Theatre, в който през 1928 г. за първи път лондончани гледат филм със звук. Вървете напред и ще се озовете на площад.

Това е Golden Square в Сохо. Проектиран през 17-ти век от Кристофър Рен, архитектът на катедралата Свети Павел. Днес тук са офисите на световноизвестни компании като Sony Pictures Entertainment. В центъра на Golden Square се издига паметникът на крал Джордж II, последният британски монарх чужденец (роден в Хановер).

Около монумента са засяти рози – млади и нежни. Приличат на балерини преди танц. Сред тях блести нова сребърна табела с надпис: “Тези рози са дар на Лондон от българските лондончани.”

Розите са от сорта дамасцена, познат в Розовата долина в България. Това са нашите, български рози. Наричаме ги така, защото ги посадиха членовете на българската група в Лондон през април 2018 г. През ноември подрязахме розите и поставихме табелката с посвещението.

Пътуване към Златния площад

Англичаните ценят традициите си, но са и големи градинари. Затова е цяло чудо, че получихме разрешение да посадим цветята и да поставим табелата.

Всичко започна преди 4 години. Тогава няколко българи решиха да се събират всеки месец, за да опознават заедно британската столица. През първата година те изминаха Capital Ring – 120-километров маршрут, който преминава през различни квартали и паркове, описвайки пълен кръг. На разходката по първата отсечка тръгнахме 4 души. На последната отсечка, 11 месеца по-късно, бяхме 30 българи. По време на последната разходка минахме през пешеходния тунел под Темза и запяхме “Високи сини планини”. Научихме, че когато хората имат сходни интереси, лесно стават приятели.

Следващата година продължихме с разходка покрай лондонската част на Темза, общо 70 км. Всеки месец се събирахме и вървяхме 10 километра, снимайки се до мостовете. Знаете ли колко моста над Темза има в Лондон? (Отговор: 33)

Групата ни ставаше все по-голяма, благодарение на сайта bulgariansinlondon.com, който създадохме, за да разказваме за Лондон, британската култура и нашите разходки. Тази година разбрахме, че когато хората се чувстват добре, те искат да допринасят за общите инициативи.

През 2016 г. започнахме да опознаваме различни квартали и да се срещаме с други общности (нигерийци, индийци, тайландци). Понякога българи показваха кварталите, в които живеят. Друг път някои от нас влизаха в ролята на екскурзоводи. Тази година за първи път осъзнахме, че имаме сили и амбиции да направим нещо заедно.

През 2017 г. наш проект, включващ изследване на българите в Лондон, групови посещения в лондонската полиция и кметството, засаждането на рози, беше одобрен от лондонския кмет Садик Кан. Тази година научихме, че ни имат доверие и че искат да общуват с нас.

През 2018 г. проведохме първото изследване на българите в Лондон, направено от самата диаспора, което представихме пред общинатата. След подкрепата на лондонския кмет, получихме разрешение да посадим рози в центъра на британската столица. Знаете ли, че розите са цвете – символ на Англия и България?

През април засадихме розите, за да ни напомнят за България. Месец по-късно отпразнувахме заедно с лондончани до нашите рози в Сохо празника на българската култура и писменост.

През ноември подрязахме цветята и сложихме табела, за да няма съмнение, че нашите рози целят да направят видими за лондончани, както българите в Лондон, така и България. Тази година ние се научихме, че можем да правим заедно забележителни неща. И сме много горди от това.

Spread the word. Share this post!

Вашият коментар

%d блогъра харесват това: