Паважът на славата

Холивуд е дом на много талантливи българи, които допринасят за филмовата индустрия.
Автор: Велин Пасков

Да пишеш за българите в Холивуд е сложна задача. Те са толкова много, все едно да опишеш всяко едно жълто паве в София. Всички имат свой принос и ще е повече от незаслужено да пропуснеш някого.

Лично за мен първата българска среща с Холивуд беше
в гимназията. Неговият най-расов представител се криеше в приличащите на щайга видеокасетофони със сини и оранжеви копчета. Рамбо не говореше, а действаше непоколебимо. Вестник „Култура” го заклеймяваше, защото бе любимец на президента Рейгън. Тогава от уста на уста се шепнеше, че „някакъв българин направил филма”. След години легендарният Тед Кочеф дойде в България, като почетен гост на големите кинофестивали у нас. Той с гордост разказваше за пловдивско-македонско-варненските корени на рода си.

Нина Добрев

Също като него, българските корени на друг талант намират благодатна почва в Канада. Нина Добрев е само на две години, когато баща й, компютърен специалист и майка й, актриса, поемат по добре отъпканата канадска пътека. Тя учи в актьорското студио „Армстронг” в Торонто, водена от желанието да стане като любимката си Мерил Стрийп. Съвсем скоро достига нейната слава с телевизионния сериал „Дневниците на вампира”, а миналата година се включи повече от успешно във франчайза „Трите Хикса: ХХХ” с Вин Дизел и Дони Йен.

Въпреки спортната си натура, Нина Добрев никога не прави каскадите във филмите си. Но българските каскадьори са уважавани професионалисти във фабриката за мечти. Българите от „Alpha Stunt” са сред най-търсените в бизнеса. След като у нас се настани компанията „Ню Имидж”, за тях няма ден почивка. Злите, аз бих ги нарекъл „завиждащи”, езици сплетничат, че участвали в евтини продукции. Да, ама не! До техните услуги прибягват Робърт де Ниро, Джон Траволта, Силвестър Сталоун и Антонио Бандерас, Джерард Бътлър и Морган Фрийман. А когато в портфолиото ти влизат филми като „Троя” и „Черната Далия”, думите са излишни. Но малцина са тези, които са чували името на високата едва метър и петдесет Светла Кръстева. Родената в Пловдив каскадьорка заснема някои от най-тежките сцени в суперпродукции като „Титаник”, „Теория на конспирацията”, „Инспектор Гаджет”, „Еър Форс едно” и други.

Пенка Кунева

Също толкова известни са заглавията, за които работи българската музикантка Пенка Кунева. Нейните композиторски и най-вече диригентски качества карат музикалната библия „Билборд” да нарече музиката й „фантастична”, а Форбс – „спираща дъха”. Софиянката е водеща в създаването на филмова и гейм-музика у нас. Мегапродукциите „Трансформърс”„ Матрицата”, Карибски пирати” разчитат на нея … Списъкът е зашеметяващо дълъг и доказва, че „музикант къща храни”.

Това с храненето важи и за „компютърджиите”, както ги наричат всички, за които понятието РС се ограничава до мишка и монитор (за тях това е компютърът). Особено за Владимир Койлазов. Създадената от компанията му „Chaos group” технология наречена V-Ray го изстреля до най-касовото кино в света. Освен, че филми като „Доктор Стрейндж”, „Капитан Америка” и „Дедпуул” са създадени с българска помощ, американската киноакадемия му връчи плакет Оскар за технологични заслуги редом с гиганти като Sony, Panavision, ARRI и RED.

Spread the word. Share this post!

Вашият коментар

%d блогъра харесват това: