Да опознаем дигитално си „Аз“

Веселин Попов разказва как той и колегите му от Университетът „Кеймбридж“, използват дигитални отпечатъци, за да изготвят психологически профили. Попов обсъжда и тънката линия между технологиите и манипулацията.
Интервю на Ана Клисарска

Работата на този млад човек е толкова интересна, че звучи като научна фантастика. Но технологиите вече изпреварват въображението. Това, което до вчера беше сюжет от филм, днес е реалност. От активностите ни в мрежата Веселин Попов и колегите му от Кеймбридж могат да научат много за нас. Това означава раждането на един дигитален Биг Брадър или ще използваме онлайн данните, за да подобрим живота си?
Веселин е завършил право в колежа „Тринити“ в Кеймбридж и прилага уменията си в разнообразни области, вариращи от музикалната и спортната индустрия във Великобритания до българското Министерство на финансите. Интересите му включват правото на интелектуалната собственост, неприкосновеност на личния живот и защита на данните, цифров маркетинг и предприемачество. Веселин е директор “Бизнес развитие” на Психометричния център на Университета в Кеймбридж – мултидисциплинарен изследователски институт, специализиран в онлайн поведението и психологическата оценка.

С какво се занимава Психометричният център в Кеймбридж?
Психометричиният център на Университета Кеймбридж е изследователска институция, специализирана в психологическата оценка, онлайн поведението и анализа на Big Data (електронните следи, които всеки от нас оставя в мрежата, б.р.) Провеждаме академични проучвания и обучение в психометрични методи. По същество: как да зададем въпроси, които измерват личностни характеристики или интелигентност през данни от компютрите и мобилните устройства.
Използвайки Big Data, например информация от социалните медии за десетки милиони хора по света, ние изучаваме как се проявява психологията онлайн и колко може да ни разкрие нашето цифрово поведение. Освен това изпробваме нашите научни изследвания на практика и си сътрудничим с организации от сферите на бизнеса, образованието, здравеопазването по теми като: набиране на служители, сигурност, персонализация и изкуствен интелект.

Къде са приложими вашите научни изследвания?
Почти във всяка сфера, където са въвлечени хора. Животът ни става все по-дигитален – нашите цифрови следи съдържат потенциална информация от психологически интерес. Ние работим предимно със социалните медии и с данните от търсачките: кои страници харесвате, какви думи използвате, кои сайтове посещавате и т.н. Но ценни могат да бъдат също данни от IoT устройства (свързани с интернет, б.р.), смарт телефони, фитнес гривни, електронни транзакции, здравни апликации и всякакви други платформи. Резултатите от нашата работа досега се прилагат предимно в професионални и образователни тестове, маркетинг и човешки ресурси, но проучваме и различни проекти в областта на финансите и киберсигурността.

Как дигиталният свят променя хората от вашата гледна точка?
Да бъдеш непрекъснато перфектен е огромен психологически проблем, особено за младите и по-уязвими хора. Нараства натискът да имаш лъснато онлайн присъствие, което е привлекателно за другите (включително работодатели, кредитни и правителствени институции, които нямат връзка с личния ни живот). Компании като Google, Facebook, Twitter са се специализирали да капитализират тези идентичности и да ги продават на предлагащия най-висока цена. Възползването от иновациите на информационната ера, докато смекчаваме нейните негативни социални последици, е деликатен баланс, с който цялото общество трябва да е ангажирано. Някои биха казали, че вече сме загубили правата си на истинска неприкосновеност на личния живот, но мисля, че можем да се съпротивляваме срещу това.
В крайна сметка социалните мрежи и търсачките не са обикновени медии, както технологичните гиганти биха искали да вярваме. Алгоритмите, вградени в тези услуги, всъщност оформят начина, по който общуваме, усилват определени емоции и предразположения и създават съвсем нови. Откриват коя версия на новините предпочитаме да четем в даден момент и ни водят по-дълбоко в собствените ни ехо камери. Но това е начинът, по който те са проектирани, с персонализация и удобство за потребителите, затова трябва да поемем отговорност за собственото си поведение: може да се наложи да помислим по-внимателно, преди да кликнем върху нещо, което е вид усилие и не всеки е готов да го положи. Законите и правителствата би трябвало да ни защитават в тези ситуации.

За какво друго могат да се използват тези цифрови отпечатъци?
Цифровите следи оформят психологически профили, затова могат да се използват по много начини. Освен в маркетинга, могат да служат за по-добра комуникация на важни за обществото теми – например да насърчават доброволчеството, благотворителността или гражданско участие по въпроси като климатичните промени или социалните реформи.
Образователният сектор също все повече се интересува от използването на Big Data методите, за да подобри преподаването и да развие по-прецизно оценяване. Възможно е училищните изпити, които се провеждат веднъж годишно и оказват огромен натиск върху учениците, вместо това да използват цифрови отпечатъци, събирани през учебната година (в контролирани условия), за да идентифицират по-добре потенциала на учениците и да персонализират процеса на учене.
Big Data има голям потенциал и в здравния сектор – от откриването на нови лекарства до персонализирана терапия. Изследователи от Харвард и Университета във Вермонт показаха как цветните филтри, които потребителите в Инстаграм използват, могат да се асоциират с определени психични заболявания. Например депресираните хора рядко използват филтри на снимките си, но когато го правят, повечето слагат Inkwell филтър, който прави фотографиите черно-бели, докато психично здравите потребители предпочитат Valencia. Броят на лицата на снимките също е показателен.
Чат ботове като Wysa и wearables като тези, направени от Empatica, са допълнителни примери как устройствата се опитват да предложат психологическа подкрепа и как расте съвместимостта между хората и машините. (Wysa е програма, базирана на принципите на изкуствения интелект, следи емоциите и чрез когнитивно-поведенчески техники помага за психологическата устойчивост на човека, който я използва. Empatica предлага смарт гривни, които проследяват и контролират епилептични пристъпи, б.р.) Друго изследване открива, че когато гласовата навигационна система на колата е адаптирана лично към шофьора, той внимава повече на пътя, има по-малко инциденти и говори повече с колата. Така че Big Data може да ни направи по-безопасни на пътя. Нека се надяваме, че в бъдеще ще говорим повече и един с друг, а не само на устройствата си!
Една от вашите програми – Apply Magic Sauce, прави психопрофили на потребителите на Фейсбук според техните лайкове в 5 величини: откритост, добросъвестност, екстровертност, приемливост, невротизъм. Човек не е ли по-сложен от това?
BIG5 Personality е най-често използваният индекс за описание на индивидуалните различия в личността. Той не поставя хората в определени рамки, а разпознава огромното психологическо разнообразие между тях, като осигурява методология за откриване на определени ключови белези.
Вашият резултат по определен показател не предопределя резултата ви по който и да е друг показател, скалите са независими. Моделът на петте характеристики пасва добре на всички географии и култури, с изключение на някои азиатски страни, където се добавя шести показател – „традиция“. BIG5 до голяма степен може да предскаже професионалното представяне, здравословното състояние и поведението в двойка – друга причина да бъде популярна програма. Самообучителните модели в Apply Magic Sauce предсказват личността, възприемат човека в стотици хиляди качества, но хората могат да преценят едва 5-7 от тях едновременно. Ето защо психолозите използват опростявания, като например моделът с пет фактора, за да направят резултатите по-лесни за интерпретиране и прилагане.


Доколко можем да вярваме на дигиталния профил на някого?
Академичните изследвания многократно са доказали, че онлайн профилите на хората представляват точни отражения на тяхното офлайн поведение. Степента, в която това е истинско, частично или изкривено отражение, може да варира драстично от човек на човек, особено ако индивидът е мотивиран да дава лъжлива представа за себе си. Моето мнение е, че никой онлайн профил никога няма да ви даде пълна картина, но с достъп до множество източници на цифрова информация (Facebook профил + Tweets + имейли + кредитна карта например), компютърните алгоритми могат да достигнат до много точни прогнози.
Факт е, че нашето цифрово поведение се използва по един или друг начин от множество частни и обществени организации за определяне на нашия достъп до услуги. В бъдеще ще се сблъскваме с избора между: а) да поддържаме нашите профили точни и актуални, което по този начин подкопава контрола върху личния ни живот, или б) да представяме лъжлив образ, за да получим услуги от институциите, които разчитат на данните ни. Подобно дистопично общество на социалното класиране е добре представено в един от епизодите на сериала Black Mirror и можем да видим истински пример за същото в Китай, където държавата наблюдава изкъсо своите граждани. Нашите консултантски и приложни изследователски проекти насърчават по-добрите практики сред компаниите, които оперират в екосистемата на Big Data.
Възможно ли е да се злоупотреби с информацията, която даваме за себе си в социалните мрежи?
За съжаление ежедневно наблюдаваме такива примери. Разкритията на Едуард Сноудън само открехнаха завесата на масовото наблюдение в САЩ и Европа. Разследванита за намесата на Русия в изборите в САЩ и таргетираната пропаганда на Брекзит ни напомнят, че пълната истина все още не е излязла наяве. Може да се твърди също, че “злоупотреба” и “легитимна бизнес цел” са гъвкави понятия и зависят от фирмените практики, конкретните регулации, мнението на клиента. Проследяването на тези тенденции е трудно, тъй като зависи от перспективата, която възприемате. Но има и напредък – при разследване анализа на данните в политиката на Службата на комисаря по информация в Обединеното кралство. Правни иинициативи като Общия регламент за защита на данните и Директивата за неприкосновеността на личния живот също допринасят за запазването на етичните норми.
Заговори се, че Доналд Тръмп е спечелил изборите, благодарение на методиката, разработена от центъра в Кеймбридж за анализ на дигиталното потребителско поведение, макар и без ваше знание и позволение. Същият анализ е използван и за кампанията Брекзит.Честна игра ли е това? Къде е границата на личното ни пространство?
Компанията Cambridge Analytica няма нищо общо с Университета Кеймбридж. Тя е собственост на Британската фирма SCL Elections и е финансирана от Американския милиардер Robert Mercer. Става въпрос за дигитална агенция, която, виждайки нашите публикации в Proceedings of the National Academy of Sciences през Март 2013, решава да разработи подобна база данни и психологични прогнози от Facebook. Постига го, според техния CEO, чрез купуване на данни от дата брокери. Според мен, въобще не е честна игра. Но да не забравяме, че Cambridge Analytica работят не само за Тръмп, а и за най-обикновени финансови и медийни компании и работодателски агенции (под проект наречен CA-Commercial). Явно е, че печелят от общественото внимание. Смятам, че в момента границата на личното пространство няма влияние над работата им.

Всъщност, Вие самият имате ли профил във Фейсбук?
Разбира се, че имам профил във Фейсбук, и дори под истинското ми име за разлика от много други хора на моите години! Не смятам за редно човек да прави изследвания по платформи, с които не е лично запознат, понеже всяка платформа си има идиосинкразиите. Иначе гледам да ползвам Фейсбук колкото се може по-малко, понеже знам много добре какво разкривам, като го ползвам.

Spread the word. Share this post!

Leave a Reply

%d bloggers like this:
Към лентата с инструменти