Изкуство и бизнес: Как да обедините тези две противоположности

Акценти от дискусия с успешния български композитор Тихомир Христозов.
Автор: Габриела Баси

През 2012 имах щастливия шанс да участвам в проекта “Physical Ballet”, създаден от един от солистите на Английския Национален Балет, Даниел Джонс. По време на репетиция, докато аз концентрирано изпълнявах своето балетно съчетание, той ме спря и отсече: „Продавай изкуството си!“. Разбрах точно какво имаше предвид – моето изкуство беше продуктът, за който публиката ще плати. Трябваше да танцувам за нея. Но да мисля целенасочено за балета като за бизнес, бях необучена до онзи момент. Вероятно, защото все пак бях полупрофесионален изпълнител, а не човек, който си “вади прехраната” с изкуство.

Оттогава съм в преследване на точната формула за овладяването на този деликатен баланс в създаването на бизнес от нещо толкова безценно като емоцията, която е заложена във всяко произведение на изкуството. Как се създава ценоразпис за чувства? Отговорите на моя въпрос варираха през годините в срещите ми с изпълнители и създатели на изкуство. Но една истина изглежда се утвърди като константа – правенето на изкуство е бизнес, точно както правенето на бизнес е изкуство.

Съществуват толкова много мъдрости, необходими за успешен бизнес. Пътуването до успеха в „търговията“ с изкуство има своя специфика – зона, изпълнена с огромно разнообразие от предизвикателства, с които трябва да се сблъскаш, да приложиш уменията си и да преодолееш. В повечето случаи авторите на изкуство водят битка, за която никой около тях не подозира. И в този рискован хазарт – бизнес от изкуство, обикновено те действат без съучастници.

За много креативни личности откриването на страстта към изкуството е само началото на дълъг и сложен процес, през който себеопределителното “творец” се изгражда и калява до статута “бизнесмен”. Кои са принципите, които трябва да се научат, синтезират и интегрират, преди окончателно всички тези части да се превърнат заедно в жизнеспособен, устойчив и процъфтяващ бизнес? Поканихме да ни разкаже успешният български композитор, музикант и художник, който работи на борда на холивудски и международни филмови продукции, Тихомир Христозов от Пловдив.

Tihomir Hristozov

Тихомир се предава на музиката преди двадесет и шест години под пленителните звуци на първия музикален инструмент, на който се учи да свири – гайдата. Днес е усъвършенствал пианото, синтезатора и някои ударни инструменти. Тихомир изработва звуков дизайн за наши и холивудски продукции, трейлъри на филми, реклами, видео игри и ТВ предавания. Когато си почива от музиката, се занимава с визуални изкуства на професионално ниво. От музикалното си студио в Пловдив той създава авторска електронна и акустична музика. Участвал е в световни проекти като Wonder Woman (2017), Red Sparrow (2018) и др. Една от последните му съвместни работи е с френския композитор Vivien Chebbah за албума “ANNIHILATION 3” към компанията AVALON ZERO.

„Привлякох това, за което мислех всеки ден“
Аз често питах “Колко невъзможни неща има на този свят?“. Отговорът винаги беше “Има много невъзможни неща”. Но със силата на позитивното мислене, личностното поле за изява и възможностите придобиват свойството да се умножават, стават все по-всеобхватни, стига само тази сила да се овладее. Авторът на изкуство не бива никога да спира да мечтае, независимо какво му казват другите. Не бива да си позволява ежедневните предизвикателства и проблеми да разколебават избора му, да помрачават положителното отношение към музиката, която извира от него или работата, която е призван да обича.

„Всичко си има ред“
У мнозина наблюдавам явлението на „кратките пътища“, което винаги граничи със забавянето на грешно предвидения скоростен успех. Желанието да се прескачат стъпала, водещи до върха, обикновено завършва катастрофално или поне разочароващо. Всичко си има ред. Търпението, това е дългогодишно качество, в чието развитие си заслужава да се инвестира. Всички хора сме различни и оперираме на различни нива, точно както за едни едно е перфектно, за други – друго.

„Неуспехът е безценен учител“
Много творци се страхуват от провал. Някои не биха нарушили личния си комфорт, само защото така са свикнали да им е добре. Страхуват се, че може да отпаднат от нечий списък. Не успяват да съзрат облагите, които им е донесла свършената работа, било то и незадоволително за тях оценена. А какво са придобитите нови знания и умения? Страх, яд и обърканост са нормални приложения към провала. Но това, от което наистина се нуждаем, е да разберем какво се е объркало. Какви уроци сме научили? Какви неща не бихме направили отново? Ако не се учим от грешките си, сме обречени да ги повтаряме. Винаги можем да опитаме още веднъж. Никога не се проваляме, докато не спрем да се опитваме да успеем. Важно е да помним, че не можем да угодим на всички. Затова просто трябва да направим всичко по силите си.

„Работата ми е приключение“
Много хора биха казали, че стоейки на едно място в студиото си, нямам особен контакт с динамиката и разнообразието. Но всеки отделен проект е коренно различен по естество, емоции и изискващи се умения. Работата ми е ежедневно приключение. От всяко от тях, било то взаимодействие с местни или чужди компании, научавам нещо ново и обогатявам личния си опит. Това е изключително важен източник на вдъхновение, когато говорим за креативен, имагинерен бизнес. В сфера, където оригиналност и авторство са ключови за това всеки творец да се отличи и да бъде забелязан от професионалистите. Съзнателната оценка и умишленото търсене на контакт и работа с хора от различни националности и професионален опит, спомагат за разширяване на творческия хоризонт, отварят врата към нови възможности и наистина, половината път към успеха.

„Ако мислиш, че ти липсва среда за развитие, създай я сам“
Има ли воля, начини винаги се намират. А ако целта липсва, тогава и извинения могат да се намерят. Средата за развитие на творчество и талант е изключително важна. Ако липсва или не е достатъчно добра, трябва да се намери решение. Тъй като всяка промяна започва от самите нас, ние имаме капацитета да променим, моделираме или дори създадем необходимата среда, в която да почувстваме, че се развиваме в правилната посока под най-обогатяващото влияние. Географската точка, на която човек се намира, няма особено значение в ера, в която комуникацията се осъществява с кликване на мишката. Иска се глобално мислене и целеустременост.

„Мотивация води усъвършенстване“
Най-голямото предизвикателство в правенето на бизнес от изкуство бях аз и все още съм аз. Ние вземаме решение колко заслужаваме и къде искаме да видим себе си в бъдеще, какво и колко искаме да успеем или да притежаваме. Спирачките са в нас самите и колкото по-бързо се научим да се вслушваме в самокритиката, толкова по-далеч можем да стигнем. Нека стремежът за перфектност бъде умерено рамкиран и само двигател за самоусъвършенстване.

Spread the word. Share this post!

Leave a Reply

%d bloggers like this:
Към лентата с инструменти