На олимпийския връх на техно-хаус музиката

Страхил Велчев, известен като KiNK, е един от най-успешните елетронни музианти в днешно време, който е бил изпълнител в клубове и партита по цял свят. Тук, той ни разказва за музика, винил и интернет платформите, които завзеха сцената.
Интервю на Крис Диловски

Здравей, KiNK, ти си артист, който вече е изградил сериозно име на световната сцена на електронната музика. Как се запали страстта ти към тази музика?
В електронната музика най-популярната платформа за изява е човек да бъде диджей, т.е да пуска записи на други артисти, и аз го правих доста време, но в последните 10 години забавлявам публиката, като свиря моята музика на живо. Абревиатурата DJ отпадна преди около 10-ина години. Реших, че искам да правя музика в началото на 90-те години, когато открих електронната музика. В много от парчетата, които слушах, намирах сходни елементи, които ми харесват, но също така имаше мотиви и части в записите, които считах, че са излишни. Представях си как махам тези елементи, които не ми харесват и удължавам елементите, които ми харесват. Технически още нямах представа как би могло да стане, но си го представях.

За да успееш на световно ниво, е необходимо да имаш богата авторска продукция, един вид личен артистичен стил. Как се случи за теб този преход?
Започнах да създавам музика като DJ със стандартна апаратура, плейъри и плочи някъде към края на 90-те години, но нямах никакъв успех и тази ситуация продължи доста време. Към 2006-а бях на път да се откажа, замислях се за нормална работа и тогава открих социалните мрежи. Тогава платформата Myspace беше много популярна и чрез нея много артисти и звукозаписни компании отговаряха на мейли. Tака успях да се свържа с издатели, започнаха да издават моята музика на винил, което е визитната картичка в нашата сфера. Интернет пространството и социалните мрежи много ми помогнаха – започнах да пътувам, взех повече инструменти за студиото си и след всяка покупка правех видео демострации в моя канал в YouTube.. Хората започнаха да ги гледат. Тогава бях поканен в един от най- добрите техно клубове в света, Bergheim в Берлин и тази покана се случи благодарение на едно видео, което бях публикувал.

Много хора все още са с убежденията, че един артист може да успее само с помоща на продуцентски къщи и звукозаписни компании. Как модерните комуникациони технологии и социални мрежи повлияха ситуацията да се промени?
Да, интернет промени много нещата, ситуацията сега не е по-добра, просто е по-различна. Преди години големите компании имаха силата да наложат един артист. Имаха и силата да го притежават и да му казват какво да прави, държаха го под контрол с големи аванси и бюджети. Сега тези компании са по-слаби, защото продажбите на музика са много по-ниски, както и физическите вносители. Сега артистите имат свободата сами да промотират и продават музиката си, всеки артист е вид канал, който може да изпрати своето съобщение и музика към своята публика. Проблемът е, че сега каналите са милиони, всеки може да бъде артист. Докато преди 20 години е имало не много артисти с повече аудитория, сега има много артисти с не чак толкова голяма аудитория. Така че нетъуркингът е един вид необходимо зло.

10900382 – october 1st 2011 the famous zante foam party on zakynthos island

Какви са дивидентите от богата онлайн аудитория?
Аз мога да говоря за моя бранш, който е доста по-некомерсиален. Не знам каква е ситуацията в поп музиката, но в моя стил е
по-важно човек да развие добър профил във всяка онлайн платформа и да има стабилна фен база, защото приходите от стрийминг и различен вид излъчване на музиката са много малки, не се усещат.

Преди няколко години един известен рок музикант спомена, че в днешни дни групите правят приходи основно от турнета, защото дискове не се купуват и всичко се тегли онлайн. В твоя бранш как е?
Ако в рок музиката е така, в моя бранш е още по-силно изразено, защото публиката е по-малко в сравнение с музиката, която се пуска по радиото и телевизията. Техно музиката е тотално изолирана, тя няма присъствие в ефира. Има специализирани предавания, например по BBC 1 – дългогодишно предаване, което се казва Essential Mix, водено от Пийт Тон, но процентно нашата музика е не повече от 10 % в сравнение с популярната музика. Присъствието ни е основно на сцената, а пък хората, които си купуват записи на винил, са по-скоро колекционери.

Меломанската страст за винили може да достигне екстремни нива. Разкажи ни какво е различното в усещането на винила?
Винилът има определени звукови качества и затова много хора доста години не се отказаха от този формат. Звукът в цифров вариант е много перфектен, но не може да се променя, той е такъв какъвто го запишеш. Докато звукът, който е пресован върху винил (представете си печат върху восък на старо писмо), може да се модифицира от грамофона. Игличката трепти и може да служи като механичен музикален инструмент. Затова и много хора твърдят, че звукът на грамофонната плоча е по-мек и топъл

DJ mixer and headphones with a vinyl record, close up.

Един, може би банален въпрос: как ти хрумна името KiNK?
Имах нужда от псевдоним. Страхил Велчев е относително сложно за произнасяне име, особено в чужбина и особено в клуба, където звукът е много силен и е невъзможно да обясня на някой слушател как се казвам. Пуснах се в търсене на име някъде около 2004-а, когато още учех анимация и графичен дизайн в НБУ и един приятел ми предложи името, което е видял в речника. Даде ми идея да го изписвам с големи букви и малко ‘’i’’, да изглежда като лого, независимо какъв шрифт е използван. Кратко е, запомня се, но има една подробност, за която тогава не подозирах, в английския kink, kinky, освен „изкривено“ и „чупка в кабела“ означава и особени сексуални предпочитания. Това беше периодът, в който си създадох профила в Myspace и се зачудих защо много странни индивиди започнаха да ме добавят, но в крайна сметка сексът продава, така че запазих името (смее се ).

В Западна Европа е много голяма сцената за електронната музика, каква е ситуацията в България?
В България сцената не е достатъчно голяма. Под достатъчно голяма имам предвид човек да може професионално да се издържа от това.

Много български артисти като теб от доста време работят по света. Какво е нужно, за да се прескочи летвата?
Все пак тези, които искат да започнат да го правят, не трябва да ги спира скромната аудитория в България, защото музиката днес е онлайн. Можеш да започнеш вкъщи, с малка инвестиция, за удоволствие и да те гледат по цял свят. За артиста днес територията не е важна, ние можем да бъдем навсякъде.

Oптимист ли си за бъдещето в България?
Оптимист, защото в България законите са много либерални по отношение на това как функционират клубовете и баровете. В държави като Великобритания и Щатите в повечето градове клубовете трябва да приключат в 2 или 3 часа през нощта и това прави непосилно за много промоутъри да канят артисти, защото те имат много кратък прозорец от 11 докъм 3. Това, което пречи, е трудната икономическа ситуация и ако хората живеят по-добре, икономиката ще се развие, а това означава развитие на изкуствата и, разбира се, на електронната музика.

Spread the word. Share this post!

Вашият коментар

%d блогъра харесват това: