Николай Божиков споделя, че е като всички нас – със сърце и душа. И все пак животът му е различен и доста по-труден. Нарича себе си „мечтател, борещ се с много сили с изпитанията в живота“, за да може да оцелява. Буквално. Ники страда от мускулна дистрофия тип Дюшен, но успява дори с това да се шегува, наричайки тази диагноза „яката болест“.

Заболяването е по рождение, блокира всички мускули и с годините довежда до пълна неподвижност. Николай е в инвалидна количка от 8 годишен, през 2005 г. се влошава дишането му, което оттогава се поддържа с машина. Губи и гласа си. 10 години не излиза навън. Но някаква невероятна сила го кара да не губи духа си. Сам организира кампания, с която купува специална количка с дихателен апарат и получава отново свободата си. Ники споделя, че всичко това е благодарение на добри българи от родината и чужбина и че благодарение на тях и прекрасното му семейство, се радва на своя скорошен 30-ет годишен юбилей. Майка, татко, сестра и две прекрасни племеннички го карат да се усмихва. Връзката на Ники със света е едната му ръка, една клавиатура, една мишка – пише на компютър, което е неговата единствена възможност да общува с хората. „Понякога се чувствам като най-самотния човек на земята, а друг път съм пък най-щастливият, но така е при всички хора. Ние не сме машини. Най-важното, което мога да кажа е, че съм много по-силен от самото заболяване, то не е завладяло сърцето и душата ми и не може да ме спре да мечтая!“

В теб има огромна енергия и позитивизъм. Откъде черпиш този заряд и тази енергия? Имаш ли нещо твое, което ти е като правило – примерно: събуждаш се сутрин и си казваш…? 

Не зная как точно става това, но явно идва отвътре, от сърцето ми, тази енергия. Зареждат ме и ме мотивират хората, които са успели да постигнат велики неща. Също така ме зарежда много любовта на живота ми, без която не мога, любимият ми отбор ЦСКА, срещите и разговори с приятели и природата, която ни заобикаля. Нямам някакво правило – просто зная, че животът си струва да се живее и всяка глътка въздух и всеки удар на сърцето струват милион пъти повече от златото. Дори в най-тежките дни си казвам: лягам, спя и съм готов с нови сили за новия ден с усмивка и надежда да е по-добър.

Едно от твоите послания е, че искаш да сбъднеш повече мечти. Какво искаш да ти се случи?

В мечтите намирам спасение! Мечтая да имам възможност да създам свое семейство – най-важното и нормално нещо на света. Искам да имам свой дом, подходящ и удобен за моето състояние, да излизам, когато пожелая без пречката на стълбите. За съжаление ситуацията в България ме е принудила от години да мечтая, но без резултат относно медицински услуги, посещения от лекари и рехабилитация. Имам и мечта да пътешествам много в различни държави, за да видя красотите на света отблизо, но за целта е нужен и специален автомобил. Летях с хеликоптер, но е нужно да вдигна нивото като се кача и на самолет, да видя от високо нашата планета Земя и така да съм една идея по-близо до полет в космоса. Бих искал да мога да наблюдавам нощното небе възможно най-надалеч с помощта на телескоп. Вярвам, че всички мечти могат да се сбъднат, защото невъзможни неща няма, когато има огромно желание.

15325202_10209654931523257_3579066302449681364_o

Как изглежда светът през твоите очи? Твоят град, родината ни?

Светът в момента е едно доста объркано и не леко място за живеене, но пък има надежда да се промени към добро, щом има все още доброта в сърцата на хората. Не ми харесва, че материалните неща и парите са станали най-важното нещо, а по-малко се мисли за силата на духа. Покрай работа, задължения и проблеми някак забравяме да общуваме, да се усмихваме и да бъдем истински хора. Иначе ми харесва, че светът се развива и се откриват нови неща, полезни за бъдещето ни оцеляване. Моят град Калофер е едно прекрасно място, запазило традициите ни през годините. Тук е роден Христо Ботев и духът му е запазен – дори и в мен живее неговият велик и борбен дух, което ме кара да не се предавам. Природата също е едно райско място. Лошо е, че градът се развива с бавни темпове и все още не е в 21 век.  Нужна е инициатива – Калофер е прекрасен, но някак изоставен.  Малко като Родината ни – красива, но не се грижим за нея достатъчно.  У нас например трудно живеят хора като мен, няма достатъчно достъпни места, няма достатъчно помощ. Признавам, че е имало моменти – искал съм да замина навън.  Но за мен това би било трудно, а и ако всички заминат, кой ще се бори за промяната.  Вярвам в нея, обичам България много, но не харесвам бездействието ни!

Пишеш прекрасно – вдъхновено, емоционално и заразително!

Благодаря за тази оценка! Не правя нещо чак толкова впечатляващо, просто пиша със сърцето си и гледам да бъда винаги истински. Когато останах у дома за близо 10 години, нямах идея какво да правя с живота си. Прииска ми се да използвам стария, хванал прах компютър. В началото не знаех ще мога ли да пиша, само играех на игрите, които имаше. Дори интернет нямах. Случайно открих, че има начин с виртуална клавиатура да пиша и това някак ме мотивира много! Мечтаех да общувам с хора в интернет, в България и по света. Трудно ми беше, не уцелвах лесно буквите, но мотивацията е велико нещо и ми даваше сила. Тренирах всеки ден и после стана много лесно. След като вече имах интернет, започнах да откривам приятели, което прави дните ми щастливи. Смело мога да кажа – това ме спаси да не се предам. Изморително е  така да се пише всяко едно изречение, защото имам все по-малко сила, но не се отказвам. Струва си да пиша.

Ти сподели с мен, че би искал да работиш, да си полезен както на другите, така и на себе си. Как си представяш мечтаната работа?

Много бих искал да работя като всички останали и да съм независим, да не чакам наготово. По принцип мечтая да работя в професионално радио, да съм част от екип. Правих опити за интернет радио, занимавах се близо 10 години, но на аматьорско ниво. Вече мечтая за професионално ниво. Много искам с музика да помогна за развитието на града ми. Правих преди време концерт в Калофер, но това е малка част от цялостната ми идея. Мечтая да организирам още концерти, които да прославят моя град. Калофер е в центъра на България и може да стане център на музиката в страната ни или по-точно като център за иновативни музикални идеи. Твърде амбициозен проект, но пък защо не – няма невъзможни неща и всичко е постижимо.  Чрез подобна идея бих могъл да създам и професионално радио, звукозаписно студио, музикален клуб и т.н. Това ще бъде в помощ и на самото ми здравословно състояние, да съм по-добре, да си позволя най-нужните неща. За сега е само идея, но ако открия хора и спонсори, които биха ме подкрепили, знам, че много скоро може да има втори, трети, четвърти концерт. Така ще се приближа до целта и ще бъда полезен! Засега съм работил само професията „мечтател“, но е време за действия и да се потрудя!

За нас ти си Посланик на неизмеримия човешки дух. Това е твоето призвание, това е, което ти можеш да дадеш на другите. Едно огромно богатство. Къде се крие магията на твоята сила? 

Въпросът е доста сложен, нямам точен отговор. Обяснението ми е, че имам вътре в мен скрита сила и тя някак изплува в трудните моменти. Вярвам, че всеки има такава сила, но не всеки умее да я открие, когато не вярва достатъчно в себе си. Магията може би се крие в това, че имам огромен хъс за живот и все повече ми се живее без значение какво ми е. Все още съм запазил доброто в себе, не съм се озлобил, не се оплаквам. Чудо съм на тази земя и винаги съм се борил. Това умея най-добре. Имал съм много моменти, в които просто не издържам – падал съм, но съм се изправял още по-силен. Разбрах и, че любовта е велика сила и много ми помага да виждам още по-голям смисъл да живея и да се боря за това, което желае сърцето!

Международен Бизнес Алианс.България е организация, която има за цел да обедини на едно място всички българи от целия свят. Ти ни потърси, за да ни кажеш колко прекрасна идея е това. Какво би искал да кажеш на една толкова голяма аудитория от сънародници от различни кътчета по света?

Първо бих искал да кажа, че това да мога да се обърна към толкова много българи по света за мен е чест и голяма възможност. Не зная как ще се приеме това, което споделих, но това е моята история. Надявам се колкото се може повече хора да се обединим и да бъдем като едно голямо семейство, защото така ще бъдем много по-силни. В трудни времена живеем и на никой никъде не му е лесно, но има неща, за които си струва да се бориш, за да има още по-голям смисъл. Разпръснати сме навсякъде, но нашият народ е великия български народ. Вярвам, че на всеки му е много мила България, защото там е коренът ни. Сигурен съм, че ако сме заедно, без значение къде, можем да направим света по-добър.  Вярвам, че ще намеря сред вас много  приятели и с тяхна помощ и интернет, ще успея да пътувам по света. Гордея се с всички вас, макар да не ви познавам лично, но на мен ми стига това, че сте подкрепили и ще подкрепяте идеята на Алианса. На това прекрасно обединение, от което имаме нужда. Присъединете се още и още и нека покажем, че ние можем заедно и можем да си помогнем един на друг. Успех!