Австралийската писателка Съзън Мимрам избира България за сюжет на последната й творба – романът “Someone’s Listening”. След като прекарва известно време в България и се запознава с богата ни история и култура, Сюзън написва историята за едно малко момиче и нейното семейство, които се сблъскват със суровата реалност по време на тоталитарния режим в България. Силно повлияна от българския потенциал, Сюзън се присъедини към общността на IBA.Bulgaria и подкрепи мисията на Алианса. Австралийската авторка разкразва ексклузивно за Elysium за написването на нейния роман и историята, която я свързва с България.

1) Как започна твоята лична история с България?

Една моя колежка беше българка и често си разказвахме истории от нашето детство. Израснах в Нова Зеландия, а тя беше от София. Останах очарована от българската история, тъй като преди да срещна Лидия, аз не знаех нищо за родината й.

2) Какъв беше твоя подходът за пресъздаването на историята на една българка и нейния живот през тези трудни времена за нацията?

Почувствах, че ще е най-добре да проследя пътя на живота на една жена, израснала по време на комунистическия режим, и трудностите, преживяни от едно семейство, което не е споделяло ценностите на партията. Също така последиците от принудителното преместване, загубата на невинност и борбата, преживяна като бежанец, който се адаптира към живота в чужда земя.

3) Къде намери информация за историческите събития и личности?

Имах достатъчно късмет да разпитам Яна Шопов, която беше израснала през тази трудна ера от историята на България. Семейството й е било преместено и след като е избягала от родината си, е започнала работа за Радио Свободна Европа и се е установила като бежанец в Австралия. Интервюто с нея беше безценно. Също така проучих подробно книги, документални филми и интернет. След като написах няколко чернови на ръкописа, отидох в България с моята приятелка Лидия Дончова-Макри, където се запознах с приятелите й. Имах възможността да остана в селото, където живее семейството й – Мусомища и там научих много за това как се живее в провинцията.

4) Какви са спомените, които България остави в тебе? Ако затвориш очи и ме чуеш да казвам “България“ кое ще е първото нещо, което ще видиш?

Когато затварям очите си и мисля за България, виждам обикновения човешки начин на живот. Виждам трудолюбиви хора. „Сол от земята“ хора, които извличат най-доброто от това, което имат. Тъй като съм била предимно на село в България, неизбежно виждам кози водени от пастир през селски улици. Чувам звънчетата около вратовете им. Виждам хора, седнали на каруци водени от магаре. Чувствам се добре дошла. Виждам добре отгледани и красиво складирани пресни зеленчуци. Виждам църкви, които не са толкова украсени отвън, колкото отвътре, както и народ, който носи златно сърце.

5) Научихте ли български думи и изрази?

Думите, които научих, са Ракия, Мартeница, Отец, Сирене.

Научих също, че клатенето на главата от ляво на дясно означава “Да”, а кимането означава “Не“.

 

Ако искате да прочетете повече за това как Сюзън преплита културата с бизнеса, прочетете нейното специално интервю в блога на IBAconnect!